Богатите хора са отговорни за две трети от глобалното затопляне

Според проучване, най-богатите 10% в света са отговорни за две трети от глобалното затопляне от 1990 г. насам, причинявайки суши и горещи вълни в най-бедните части на света.
Въпреки че изследователите вече са показвали, че богатите генерират непропорционално големи количества парникови газове, последното проучва се опитва да определи как това неравенство се превръща в отговорност за климатичните промени. То  аргументира тезата за финансиране на климатичните промени и данъците върху богатството, като се опитва да докаже колко хора в развития свят носят повишена отговорност за климатичните бедствия, засягащи хората, с най-ниски доходи и най-малко отговорни за това.

„Нашето проучване показва, че екстремните климатични въздействия не са просто резултат от абстрактни глобални емисии; вместо това можем директно да ги свържем с нашия начин на живот и инвестиционни избори, които от своя страна са свързани с богатството“, каза Сара Шьонгарт, анализатор по климатично моделиране и водещ автор на изследването.
„Открихме, че богатите играят основна роля в задвижването на климатичните екстремуми, което осигурява силна подкрепа за климатичните политики, насочени към намаляване на техните емисии.“
Ясно е установено, че по-богатите хора, чрез потреблението и инвестициите си, създават повече въглеродни емисии, докато по-бедните страни, разположени близо до екватора, понасят най-тежките последици от произтичащите от това екстремни метеорологични условия и покачващи се температури.

Новото изследване се опитва да определи количествено доколко това неравенство в емисиите допринася за климатичните промени. За да изготвят своя анализ, изследователите са въвели оценки на неравенството в емисиите на парникови газове, базирани на богатството, в рамки за моделиране на климата, което им позволява систематично да приписват промените в глобалните температури и честотата на екстремните метеорологични събития, случили се между 1990 и 2019 г.
Чрез изваждане на емисиите на най-богатите 10%, 1% и 0,1%, те моделираха промените в климата и честотата на екстремните метеорологични явления, които биха се случили и без тях. Сравнявайки тези с настъпилите промени, те смятат, че ще могат да изчислят своята отговорност за кризата, в която се намира светът днес.

През 2020 г. средната глобална температура е била с 0,61°C по-висока от 1990 г.,  Изследователите са установили, че около 65% от това увеличение може да се дължи на емисиите от най-богатите 10% в света, група, която те определят като включваща всички, които печелят повече от 42 980 евро  годишно.
По-богатите групи носят още по-непропорционална отговорност, като най-богатите 1% – тези с годишен доход от 147 200 евро – са отговорни за 20% от глобалното затопляне, а най-богатите 0,1% – около 800 000 души по света, които печелят над 537 770 евро – са отговорни за 8%.
„Открихме, че най-богатите 10% са допринесли 6,5 пъти повече за глобалното затопляне от средното, като най-богатите 1% и 0,1% са допринесли съответно 20 и 76 пъти повече“, споделят изследователите в доклада си, публикуван  в списание Nature Climate Change.

Съавторът Карл-Фридрих Шлойснер каза: „Ако всички бяха отделили емисии като най-бедните 50% от световното население, светът щеше да е видял минимално допълнително затопляне от 1990 г. насам.“ От друга страна, ако цялото световно население беше отделило емисии като най-богатите 10%, 1% или 0,1%, повишаването на температурата щеше да бъде 2,9°C, 6,7°C или напълно неоценими 12,2°C.

Изследователите заявиха, че се надяват анализът да информира за политически интервенции, които признават неравномерния принос за климатичните промени, осъществен от най-богатите в света, и да насърчат социалното приемане на действията в областта на климата.
Изследването идва на фона на интензивен натиск от страни като САЩ и дори съкращения от Обединеното кралство и други европейски страни за предоставяне на финансиране на по-бедните страни, за да се адаптират към климатичните промени и да смекчат най-лошите им последици.

„Това не е академична дискусия – става въпрос за реалните последици от климатичната криза днес“, добави Шлойснер. „Действията в областта на климата, които не се справят с огромните отговорности на най-богатите членове на обществото, рискуват да пропуснат един от най-мощните лостове, с които разполагаме, за да намалим бъдещите вреди.“

Източник на материала: The Guardian

Източник на изображения: Freepik