„Великата конвейерна лента на китовете“ транспортира хранителни вещества на хиляди километри, чрез урината им

Китовете са изключително важни за здравето на океаните . Те пренасят тонове дълбоководни хранителни вещества на повърхността, чрез отделяне на фекалии, а нови изследвания показват, че чрез урината си транспортират огромни количества хранителни вещества от Аляска до Хавай.

Преди петнадесет години учени от Университета във Върмонт (UVM) откриха, че изпражненията на китовете подхранват растежа на планктона, допринасяйки за производителността на океана.А новото проучване, ръководено отново от Върмонтският университет установи, че китовете пренасят големи количества хранителни вещества през цели океански басейни – от студените води на местата им за хранене до топлите морета близо до екватора, където се чифтосват и раждат малките си. Повечето от хранителните вещества се транспортират чрез урината, но струповете, олющена кожа, плацентите и изпражненията също допринасят.

Г-н Джо Роман, биолог в UVM, разказва, че крайбрежните райони, до които китовете стигат често имат чисти води, което е знак за ниско съдържание на азот, много от тях имат и екосистеми от коралови рифове. Той допълва, че движението на азот и други хранителни вещества може да бъде важно за растежа на фитопланктона или микроскопичните водорасли и да осигури храна за акули и други риби и много безгръбначни.

Изследователите са изчислили, че в световните океани големите китове – включително сивите и гърбатите пренасят приблизително 4000 тона азот годишно към тропическите и субтропичните крайбрежни райони с ниско съдържание на хранителни вещества.Освен това носят и над 45 000 тона биомаса.

Преди китоловът да унищожи популациите на китовете, поне три пъти повече хранителни вещества може да са били транспортирани на тези невероятни разстояния.

Г-н Роман споделя още, че наричат действията на китовете „великата конвейерна лента за китове“ или „фуния“, защото китовете се хранят на големи площи, но трябва да са в относително ограничено пространство, за да намерят партньор, да се размножават и да раждат. В началото малките нямат енергия да плуват на дълги разстояния, както майките могат.Вероятно остават в пясъчни, плитки води, за да заглушат звуците си, понеже майките и новородените поддържат комуникация през цялото време, но не искат хищници, като косатки или размножаващи се гърбати мъжки, да разберат.

Това означава, че хранителните вещества, които се разпространяват в океана, са концентрирани в много по-малки коралови и крайбрежни екосистеми.През летните месеци възрастните китове се хранят в северните ширини като Исландия, Аляска и Арктика, като ядат херинга и крил,за да натрупат тонове мазнини.

Скорошни изследвания установиха, че гърбатите китове в северните части на Тихия океан наддават приблизително 30 килограма на ден от пролетта до есента.Те се нуждаят от тази енергия за невероятно пътешествие. Например, сивите китове пътуват близо 7000 мили между местата за хранене край Русия и зоните за размножаване в южна Калифорния. А гърбатите китове в южното полукълбо мигрират на повече от 5000 мили от райони за търсене на храна близо до Антарктида до места за чифтосване край Коста Рика, докато уринират огромни количества богата на азот урея.

А според исландско изследване китовете отделят повече от 250 галона урина на ден, когато се хранят. За сравнение – хората отделяме по-малко от половин галон дневно.

Миграциите на китовете са най-дългите от всички бозайници на планетата.

Андрю Першинг, океанограф в организацията Climate Central, обяснява, че поради размера си китовете са в състояние да правят неща, които никое друго животно не прави. Те живеят живот в различен мащаб. Хранителните вещества идват отвън – и не от река, а от тези мигриращи животни . Това променя начина, по който мислим за екосистемите в океана. Не смятаме, че други животни освен хората имат влияние в планетарен мащаб, но китовете наистина имат.

Преди промишления китолов през 19-ти век, хранителните добавки на китовете са били много по-големи и този ефект би бил много по-голям.

Входящите хранителни вещества за най-голямото животно на Земята, синият кит, са неизвестни, така че не са включени в първичните изчисления на изследването. Броят на популациите на сините китове, които живеят в Южния океан, все още е много по-нисък, отколкото някога, след като бяха унищожени от лов през 20 век.Учените поясняват, че има основни неща, които не знаят за китовете, например къде са размножителните им райони.

Г-н Роман разяснява и че не растенията са „белите дробове“ на планетата, както мнозина мислят, а океаните. Животните играят важна роля в преместването на хранителни вещества. Морските птици пренасят азот и фосфор от океана към сушата в изпражненията си, увеличавайки гъстотата на растенията на островите. Животните образуват кръвоносната система на планетата – и китовете са екстремният пример.

Източник на материала: Eco watch

Източник на снимки: Pixabay, Freepik, Pexels