Къщи от ориз: иновация в борбата с климатичните промени

Може да изглежда като обикновена строителна площадка, но новата къща на Акматбек Ураймов в Киргизстан се строи с оризови блокове.

Екологичната алтернатива на конвенционалните строителни материали процъфтява в централноазиатската страна, която е уязвима от глобалното затопляне и се бори с недостиг на вода.

Преди да избере неортодоксалния материал, Ураймов е проучил други варианти, но е стигнал до заключението, че сравнително евтините блокове, направени от оризови люспи, са най-добрият му вариант.

„От гледна точка на изолацията, разходите, както и за строителите, се оказа удобно.Хората не знаеха за това. Сега го виждат, интересуват се, обаждат се“, казва Ураймов, който живее в село Къзил-Кия в южен Киргизстан.

Нурсултан Таабалдиев е един от пионерите на технологията в Централна Азия, приветствана като екологична алтернатива на водоемкия бетон.

В работилница в родния му район Баткен, оризов прах се е вдигал във въздуха от люспите, грубата външна обвивка на ориза, която обикновено се изхвърля или изгаря.

Работници с предпазни маски на лицата си компресират тухлите, преди да се втурнат да ги изсушат, и помагат на клиентите да товарят готовите блокове в камиони.

„Блоковете са направени от 60% оризови люспи. Останалото е глина, цимент и лепило без химикали.Когато изсъхнат, те са здрави като цимент, благодарение на силициевия диоксид, който естествено се намира във вътрешността на люспите.Тази идея ми хрумна като дете, докато се занимавах с дърводелство с баща ми. Вече съм построил „300 къщи“ за пет години – първо с дървени стърготини, а след това с ориз., разяснява Таабалдиев.,

Когато започнал, имало малко задълбочени изследвания на технологията.

Това започва да се променя.

Няколко първоначални проучвания от различни страни подчертаха потенциалните икономически и екологични ползи от използването на оризови блокове в строителството.

Най-важното е, че те изискват по-малко цимент, който е отговорен за приблизително 8% от световните емисии на въглероден диоксид, според данни на Световния икономически форум от 2023 г.

В своето село в планински и сух район, Ихвал Бориева също е избрала оризови блокове, хвалейки техните изолационни качества.

Къщата ѝ остава топла през зимата и хладна през пролетта благодарение на ниската си топлопроводимост.

Материалът също е леснодостъпен, като районът на Баткен произвежда една трета от реколтата от ориз в Киргизстан.

„Оризовите отпадъци се изхвърлят по нивите, бавно горят, вредят на околната среда и не се използват като тор. Затова решихме да ги рециклираме“, разказва още Таабалдиев.

Проблемът с боравенето с оризовите отпадъци е още по-сериозен при големи производители на ориз като Индия.

Според проучване, публикувано в края на миналата година от Springer Nature, „31,4 милиона тона оризови люспи запълват сметищата и причиняват екологични проблеми“.

„Фермерите са доволни, че премахваме оризовите отпадъци, защото натрупването им създава риск от пожар  в хамбарите, ако вентилацията е лоша“, допълва Таабалдиев.

А що се отнася до опасността от пожар за сгради, построени от ориз, регионален служител от министерството на извънредните ситуации на Киргизстан заяви, че „няма особена опасност“.

Фермерът Абдимамат Сапаров е друг, който приветства иновативния подход на Таабалдиев, посочвайки купчините оризови отпадъци.

„След прибирането на реколтата и сушенето на ориза остават около 40% от отпадъците, които нямаме как да преработим“, коментира Сапаров.

Подобно изобилие прави блоковете по-евтини от обикновените строителни тухли – друг решаващ фактор в южен Киргизстан, където средната месечна заплата е около 230 долара.

Циментът е по-скъп в Киргизстан, отколкото където и да е другаде в Централна Азия и правителството обмисля добавянето му към списък със социално чувствителни продукти, наред с хляба и олиото, което би му позволило да овладее нарастващите цени.

След като е доказал концепцията в планинския регион, Таабалдиев мечтае за индустриализиране на производството, разширяване в международен план и проучване на още повече потенциални материали. Както и да отиде в (съседния) Казахстан, за да прави тухли от натрошена тръстика и слама.

Източник на материала: Тechxplore

Източник на изображения: Тechxplore, Рixabay