Стари смартфони захранват умните градове и спасяват моретата
Всяка година в световен мащаб се произвеждат над 1,2 милиарда смартфона. Производството на електронни устройства е не само енергоемко, но и консумира ценни природни ресурси. Освен това, производствените и доставните процеси отделят значително количество CO2 в атмосферата. Междувременно устройствата остаряват по-бързо от всякога – потребителите сменят все още функциониращите си телефони средно на всеки 2 до 3 години. В най-добрия случай старите устройства се рециклират; в най-лошия случай те се озовават на сметища.
Въпреки че най-устойчивото решение би било да се промени потребителското поведение и да се обмисли по-внимателно дали всеки нов модел наистина изисква замяна на стария, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.Бързото технологично развитие бързо прави по-старите устройства остарели.Следователно са необходими алтернативни решения – като например удължаване на живота на устройствата, като им се даде изцяло ново предназначение.Именно този подход е тестван от изследователите Хубер Флорес, Улрих Норбисрат и Жиганг Ин от Института по компютърни науки към Университета в Тарту, заедно с Пърсеверънс Нгой от Технологичния институт и техни международни колеги.

„Иновациите често започват не с нещо ново, а с нов начин на мислене за старото, преосмисляне на неговата роля в оформянето на бъдещето“, обясни Хубер Флорес, доцент по всеобхватни изчисления.Те демонстрираха, че старите смартфони могат успешно да бъдат пренасочени в малки центрове за данни, способни ефективно да обработват и съхраняват данни.Те също така установиха, че изграждането на такъв център за данни е забележително евтино — около 8 евро на устройство.Тези малки центрове за данни имат широк спектър от приложения. Например, те биха могли да се използват в градска среда – за автобусни спирки, за събиране на данни в реално време за броя на пътниците, които след това биха могли да се използват за оптимизиране на мрежите за обществен транспорт.В първия етап на проекта, изследователите са извадили батериите на телефоните и са ги заменили с външни източници на захранване, за да намалят риска от изтичане на химикали в околната среда.След това четири телефона бяха свързани заедно, снабдени с 3D-принтирани корпуси и държачи и превърнати в работещ прототип, готов за повторна употреба, насърчавайки устойчиви практики за стара електроника.След това прототипът беше успешно тестван под вода, където участва в наблюдение на морския живот, като помага за преброяването на различни морски видове.Обикновено тези видове задачи изискват водолаз да запише видео и да го извади на повърхността за анализ.Но с прототипа целият процес се извършваше автоматично под вода.

Резултатите на екипа показват, че остарелите технологии не е задължително да се окажат отпадъци.С минимални ресурси, тези устройства могат да получат ново предназначение, допринасяйки за разработването на по-екологични и устойчиви цифрови решения.
„Устойчивостта не е просто запазване на бъдещето – тя е преосмисляне на настоящето, където устройствата от вчера се превръщат във възможности на утрешния ден“, коментира Улрих Норбисрат, доцент по софтуерно инженерство.
Източник на материала: Science daily
Източник на снимки: Freepik