До 3 години въглеродният бюджет за 1,5°C ще бъде почти изчерпан

Централната оценка на оставащия въглероден бюджет за 1,5°C е 130 милиарда тона въглероден диоксид (CO2) (от началото на 2025 г.). Според последното проучване „Индикатори за глобално изменение на климата“, публикувано днес в списанието Earth System Science Data, това би било изчерпано за малко повече от три години при сегашните нива на емисии на CO2, а бюджетът за 1,6°C или 1,7°C може да бъде превишен в рамките на девет години.

Що е то въглероден отпечатък

Проф. Пиърс Форстър, директор на Центъра за климатични фючърси „Пристли“ в Университета в Лийдс и водещ автор на изследването, заяви: „Третото ни годишно издание на „Индикатори за глобално изменение на климата“ показва, че както нивата на затопляне, така и темповете на затопляне са безпрецедентни. Продължаващите рекордно високи емисии на парникови газове означават, че повече от нас изпитват опасни нива на климатични въздействия. Температурите се повишават всяка година от последния доклад на IPCC през 2021 г., което подчертава как климатичните политики и темпът на действията в областта на климата не са в крак с необходимото за справяне с непрекъснато нарастващите въздействия.“

Тазгодишната актуализация на ключовите показатели за климатичната система, извършена от екип от над 60 международни учени, включваше два допълнителни показателя – покачване на морското равнище и глобални валежи върху сушата, с което станаха общо 10 показателя. Тази информация е от решаващо значение за вземащите решения, които търсят актуална и цялостна картина на състоянието на глобалната климатична система.

През 2024 г. най-добрата оценка за наблюдаваното покачване на глобалната повърхностна температура е била 1,52°C, от които 1,36°C могат да се отдадат на човешка дейност. Високото ниво на предизвикано от човека затопляне и високият темп на затопляне се дължат на факта, че глобалните емисии на парникови газове остават на рекордно високо ниво през последните години.

Според проучването, високите температури през 2024 г. са „тревожно необичайни“, предвид нивото на климатичните промени, причинени от човека. Това човешко влияние е на най-високо ниво за всички времена и, в комбинация с естествената променливост в климатичната система (която причинява естествени промени в температурите от година на година), е довело до рекордно покачване на средната глобална температура.

Въпреки че достигането на 1,5°C покачване на глобалната температура за една година не означава, че е имало нарушение на знаковото Парижко споразумение – за това средните глобални температури ще трябва да надвишават 1,5°C в продължение на няколко десетилетия – тези резултати потвърждават колко бързо емисиите се движат в грешна посока. А въздействията ще спрат да се влошават едва когато емисиите на CO2 от изкопаеми горива и обезлесяването достигнат нетна нула.

При анализа на дългосрочните температурни промени, най-добрите оценки показват, че между 2015 и 2024 г. средните глобални температури са били с 1,24°C по-високи, отколкото в прединдустриалната епоха, като 1,22°C са причинени от човешка дейност. Това означава, че по същество най-добрата ни оценка е, че цялото затопляне, което наблюдаваме през последното десетилетие, е предизвикано от човека.

Човешките дейности са довели до еквивалента на около 53 милиарда тона CO2 (Gt CO2e) да се отделят в атмосферата всяка година през последното десетилетие, главно поради нарастващите емисии от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването. През 2024 г. емисиите от международната авиация – секторът с най-рязък спад на емисиите по време на пандемията – също се върнаха към нивата си преди пандемията.

Постер „Събуди се със Земята“

Емисиите на парникови газове също доведоха до по-високи нива на натрупване на парникови газове в атмосферата. В комбинация с намаляването на емисиите на серен диоксид (SO2), водещо до аерозоли, охлаждащи планетата, резултатът е, че планетата продължава да се нагрява. Щетите, причинени от аерозоли върху човешкото здраве, далеч надвишават всякакви минимални „ползи“ от охлаждането, а има и други краткотрайни парникови газове, които могат и трябва да бъдат решени заедно с CO2, като например метан (CH4), който би могъл да осигури краткосрочно охлаждане, компенсиращо намаляването на аерозоли.

Човешките дейности също влияят на енергийния баланс на Земята. Излишната топлина, натрупваща се в земната система с ускоряваща се скорост, води до промени във всеки компонент на климатичната система. Скоростта на глобално затопляне, наблюдавана между 2012 и 2024 г., се е удвоила спрямо нивата, наблюдавани през 70-те и 80-те години на миналия век, което води до пагубни промени в жизненоважни компоненти, включително покачване на морското равнище, затопляне на океаните, загуба на лед и размразяване на вечната замръзналост.

Д-р Карина фон Шукман, старши съветник по океанографски науки за политика в Mercator Ocean International, заяви: „Океанът съхранява около 91% от тази излишна топлина, причинена от емисиите на парникови газове, което води до затопляне на океана. По-топлите води водят до покачване на морското равнище и засилване на екстремните метеорологични явления и могат да имат опустошително въздействие върху морските екосистеми и общностите, които зависят от тях. През 2024 г. океанът достигна рекордни стойности в световен мащаб.“

Между 2019 и 2024 г. средното морско равнище в световен мащаб също се е увеличило с около 26 мм, което е повече от два пъти повече от дългосрочния темп от 1,8 мм годишно, наблюдаван от началото на ХХ век.

Д-р Еме Сланген, ръководител на изследванията в Кралския нидерландски институт за морски изследвания NIOZ, заяви: „От 1900 г. насам средното морско равнище в световен мащаб се е повишило с около 228 мм. Това на пръв поглед малко число оказва огромно въздействие върху ниско разположените крайбрежни райони, което прави штормовите вълни по-разрушителни и причинява повече брегова ерозия, представлявайки заплаха за хората и крайбрежните екосистеми. Тревожното е, че знаем, че покачването на морското равнище в отговор на изменението на климата е сравнително бавно, което означава, че вече сме осигурили по-нататъшно увеличение през следващите години и десетилетия.“

Последната оценка на климатичната система на IPCC, публикувана през 2021 г., подчерта как изменението на климата води до широко разпространени неблагоприятни последици за природата и хората, като са необходими бързи и драстични намаления на емисиите на парникови газове, за да се ограничи затоплянето до 1,5°C.

Проф. Йори Рогелй, директор на научните изследвания в Института Грантъм и професор по климатични науки и политика в Центъра за екологична политика в Импириъл Колидж Лондон, заяви: „Прозорецът за задържане в рамките на 1,5°C бързо се затваря. Глобалното затопляне вече засяга живота на милиарди хора по света. Всяко малко увеличение на затоплянето е от значение, което води до по-чести и по-интензивни метеорологични екстремуми. Емисиите през следващото десетилетие ще определят колко скоро и колко бързо ще бъде достигнато затопляне от 1,5°C. Те трябва да бъдат бързо намалени, за да се постигнат климатичните цели на Парижкото споразумение.“

Други ключови открития:

Затоплянето, причинено от човека, се е увеличило със скорост от около 0,27°C/десетилетие (2015-2024 г.).
Последното десетилетие (2015-2024 г.) беше с 0,31°C по-топло от предходното десетилетие (2005-2014 г.). Тези промени, макар и донякъде усилени от изключително топлите години през 2023 г. и 2024 г., като цяло са в съответствие с темповете на затопляне през последните няколко десетилетия.
Бързото затопляне през последните няколко десетилетия доведе до рекордно екстремни температури над сушата, като средните максимални температури достигат 1,9°C през десетилетието 2015-2024 г. и се покачват значително по-бързо от средната глобална температура на повърхността.
1) Пълен списък с показатели:
Емисии на парникови газове
Концентрации на парникови газове и емисии на краткотрайни климатични фактори
Ефективно радиационно форсиране
Енергиен дисбаланс на Земята
Наблюдения на глобалната промяна на повърхностната температура
Промяна на температурата, предизвикана от човека
Оставащ въглероден бюджет за температурни прагове, свързани с политиката
Максимални температури на земната повърхност
Глобални валежи на сушата
Средното покачване на морското равнище в световен мащаб
2) Проучването изчисли 1,52°C като най-добра оценка на наблюдаваната глобална температура на повърхността през 2024 г. Това число се различава от 1,55°C, дадено в доклада на Световната метеорологична организация (СМО) за състоянието на глобалния климат през 2024 г. Това се дължи на леко различаващи се селекции от включените налични набори от данни. Числото е варирало с подобни стойности през последните години. Бъдещата работа ще има за цел да хармонизира подходите.